ВСТЪПЛЕНИЕ
Хуморът винаги спомога за положителна атмосфера във всяко общество. Поражда отлично настроение, носи светли отенъци в нашия живот. Той също така е способен да предотврати конфликт или да намали отрицателните последствия от напрегнатите дни. Хумора са явява част от културата на всеки народ.
В южната част на Р. Молдова е разположен град Твардица. Населен е с българи, които се преселват тук в началото на 19 век от българския град Твърдица. Те са успели да съхранят и да предадат през поколенията българските традиции и обичаи донесени от далечната родина.
Неотлъчна част от ежедневието на твардичани е хуморът - пъстър, остоумен, тънък и уникален.
В този сборник са събрани различни хумористични истории взети от реалния живот на местните българи.
Приятно четене и хубаво настроение!
КОЛХОЗ
Един колхозник отива при председатела на твардишкия колхоз в кабинета и го пита:
- Господин председател, ще можете ли да ми изпишите 15 шифера?
Председатела пита:
- За какво ти са?
Колхозника казва:
- Ама чи ще правя кочина и ми трябва шифер за криша и искам да си направя една ограда, прасето да не избяга.
Председатела му казва:
- Засега нямаме шифер в колхоза!
Минават 10 дена, колхозника пак идва и пита:
- Господин председател, ще ми изпишете ли макар 10 шифера?
Председатела пак го пита:
- За какво ти са?
Колхозника:
- Ама чи макар кришата да направя, вече с оградата, виждам, че няма да се получи.
Председатела казва:
- Нямаме шифер в колхоза!
През 10 дена, колхозника пак идва и пита председателя:
- Господин председател, изпишете ми макар 1 шифер и 1 гвоздей???!!!
Председатела пак го пита :
- Чи какво ще правиш с един шифер?
Колхозника казва:
- Ама чи, ще го забия на прасето на гърба, да не му вали!!!
* * *
Рано сутрин твардишкия грузовик Газ-53 идва да взема работниците и да ги закара в полето на работа. Бригадира сядал отпред в кабината при шофьора. И имал навик постоянно да пърди. И като пърдял просял шофьора да отваря форточката.
Един път, втори път, трети път го просял да направи това. И на четвъртия път казал на водителя:
- Иваней, обръщай – връщаме се вкъщи!!
Иван го пита:
- Ко става, бригадирю, напръцка ли са?
* * *
Един твардишки агроном пита работника:
- Колко време расте месечната ряпа?
Работника:
- Два месеца!!!
* * *
Твардишкия работник пита своя агроном:
- Кога ще събираме краставиците? Те вече давно стават за бране!
И агрономът му каза:
- Нали се вижда, че са зелени и още не са узрели!!!
* * *
Едни колхозники напред уборката откраднали от полето с папуря кочанитя и са останали само стъбялтя без кочани. Дошло времето за събиране на папуря и бригадира отишъл в полето и не можал да разбере какво е станало. Кочани няма, пък само голи стръкуве и вика помощника си да го пита, какво се случи и къде са кочанитя.
Пък помощника казал:
- Когато засяхме папуря и тогава разбрахме, че е нов сорт и са называва - «Молдавский голый» и този сорт расте без кочани.
* * *
Председатела на твардишкия колхоз пита една колхозница:
- Ако ти дадат един чувал с пари и един чувал с акъл, какво ще избереш?
Тя казва:
- Ама чи парите ще избера!!!
Председатела казва:
- А пък аз щях да избера акъла!!!
Пък колхозницата му казва:
- Ама чи на когото, каквото не му стига!!!
* * *
Навремето в твардишкия колхоз е имало комбайни «ДОН», пък всяка бригада имала позывной за повикване: «забота 1», «забота 2», «забота 3»... Един ден председатела се обадил по рацията да намери бригадира:
- «Забота 1»?
- На связи!
- «Забота 2»?
- На связи!
- «Забота 3» ?
Тишина и никой не отповяда ...
- «Забота 3» ?
Пак тишина.
Оказало се, че бригадира по това време не е бил до рацията, а работил в полето на комбайната «ДОН» зарад комбайнера. И неговият колега, като чул позывной «Забота 3» решил да отговори:
- «Забота 3» на связи!
Председатела ядосан пита:
- Къде е бригадира, защо не отговаря по рацията?!
- Ама чи, той качен на «ДОНА»!
Председатела:
- Кажи му, че като дойда, скоро ще слезе от Дона!!!
* * *
Един ден председатела на твардишкия колхоз минавал през гаражите и срещнал работник, който ремонтирал автомобила и началника поздравил:
- Добър ден, Иване!!!
А работника му отговорил:
- Добър вечер, господин председател!!!
Председатела не обърнал внимание, отишъл напред и като се връщал пак му казал:
- Добър ден, Иване!!!
Работника:
- Добър вечер, господин председател!!!
Председатела отишъл към своя автомобил, но му станало интересно, защо работникъл му казва «добър вечер», върнал се и го попитал:
- Иване, защо ми казваш вместо «добър ден» – «добър вечер»?
Работника му казал:
- Ама чи, като Ви виждам, господин председател, ми се затъмнява в очите!!!
* * *
Един твардичанин го съдят за кражба на крава. Съдебният процес наченал и съдията пита твардичанина:
- Разкажете, как сте извършили кражба на кравата?
Твардичанинът разказва:
- Ама чи, аз си вървя по едно поле, дъхам с чист въздух и по едно време видях едно дълго въже в тревата. Реших да си го взема за вкъщи. И когато го донесох вкъщи, видях, че на другия край на въжето е била вързана крава.
* * *
Навремето в Твардица работили люде, които с ракети разбивали облаците с градушка. По радиостанцията им пращали съообщение, че ще има град и те зареждали ракетите в пушката. В очаковане за нова команда пушката с ракетите се обличала в чехол.
На 2 август - ден на св. Илие - работниците пивнали от ракийката, и таман него време дошел сигнал че ще има град. Те побързали да пуснат ракетата, но забравили да махнат парцала. Ракетата фръкнала нагоре и по едно време парцалът се върнал обратно и летял над едно поле, където бабите събирали лук. Една баба погледнала нагоре, видяла, че нещо пада от небето (някакъв парцал) и като изкрещяла:
- Тъъъъъъъъъъъъъъу аж, вижте, на св. Илия гащите му паднаха!!!
* * *
Един колхозник се срещнал със своя бригадир и му казал, че тази нощ го сънувал. Бригадира го попросил да разкаже съня на всичките работници. И колхозника започнал:
- Летяхме с тебя на самолет и той изведнъж започна да пада долу. И двамата от страх скочихме от самолета. Не зная летяхме малко или много, но начена да се наближава земята. Като стигнахме до земята аз паднах в една бъчва пълна с лайна, пък ти в бъчва пълна с мед!
Бригадира му отговорил:
- Чи това е вярно – бригадира трябва да бъде в меда, пък вие – работниците в лайната!!!
И се засмя!
Колхозника обаче продължил да разказва съня:
- Чакай бяяя – това не е целия сън! После излязохме от бъчвата да са видим, дали всичко е наред, дали сме живи и здрави. И като доближихме един до друг – ти започна да ближиш мен, пък аз теб. Подир аз се събудих, че ми замириса на лайна!
ЗАНАЯТЧИЙСКИ
По-рано, една твардишка семья, като правила ремонт вкъщи, повикала двама електрика. Електриките трябвало да сменят розетките, включателите. Майсторите дошли, изключили счетчика за безопасност. И по – малкия син искал да гледа мультики по телевизора, ама не можел да го включи, докато майсторите не си свършат работата. Чакал, чакал, изведнъж не издържал, отишел при майсторите и ги попитал:
- Може ли да включа счетчика, че искам да гледам мультики по телевизора?
И по – младия майстор му казва:
- Не трябва да включаваш счетчика, че на дядо Иван ще му се оправи чопа!!!!
* * *
Едно време в село Твардица работил един сапожник, който обладавал с високо чувство на хумор. Един мъж му донесал своята обуща, да ги отремонтира. И сапожника му казал, да дойде през 2 дена да си ги вземе.
Човека идва през два дена, взема обущата и пита:
- Ам дълго ли ще ми служат?
Сапожника му отговорил:
- Ама чи, ако ги носиш под мишница, ще ти служат дълго!!!
* * *
Веднъж един тракторист дойшел да направи ксерокопия при компютърен инженер. Той го попита:
- Знам как работи трактора, но не разбирам, как принтера взема само един лист, а не два или три?
На което компютърният инженер отговори:
- Отстрани на принтера има отделение и в него има малка коробка . Трябва да я извадите от принтера и да плюете в нея, докато не се напълни. След това слагате коробката обратно в отделението на принтера. Когато принтерът започне да печата, той отнема малко слюнка от коробката и взема само по един лист. Ако слюнката са закончи, тогава принтерът начева да взема два и три листа...
След тези обяснения тракториста беше много учуден и въобще не разбра: дали това беше шега или принтера действително тъй работи ...
* * *
Преди, когато нямало планшети и смартфони и когато каналите на телевизора се превключвали с плосгогубци (мисля, че някои от вас си спомнят тези времена), в селото живял добър майстор за ремонт на телевизори (телемастер). Вярно, той нямал конкуренти и бил ценен от жителите на нашето село. Но след известно време един ремонтиран телевизор за някои жители се портил бързо, а пак докато за другите, той работил дълго време и не се чупил. Първите оставали недоволни и викали майстора за повторен ремонт, а вторите, напротив, го възхвалявали и го рекомендували на приятели и познати. Веднъж добър приятел на телемастера го попита, защо на някои хора бързо се порти телевизора, а пак на други хора не?
Пък телемастера казва:
- Ако хората, които ме извикат да ремонтирам телевизора, почерпят и налеят хубаво вино, защо да не ги посетя пак? Какво да кажа за другите, които не черпят и не слагат яства? Няма смисъл да ги посещавам пак!!
* * *
След един работен ден, твардишкия електрик, който работил в колхоза, поканил колегите си вкъщи на вечеря да хапнат и да сръбнат. Жена му е била гостоприемна и хубава хазяйка и отлично готвела. И когато всичките се събрали вкъщи (на електрика) за вечеря, масата бела пълна с разни гозби и другия ястия. Те седели в една стая, където имало стълба, по която да се стигне до тавана.
Докато всичките вече бяха седнали за масата, жената помолила мъжа да донесе нещо от тавана. Той бързо се качил горе и по едно време се чул крясък и той паднал надолу от стълбата. Гостите замръзнали и биле смутени. Стопанина с ръцете си държал главата и ядосан повикал жена си по–скоро да дойде при него. Когато тя дошла, изплашена, той й изпищял:
- Пеноу! Ударих си главата в дървената преграда на тавана! Питам те - кога ще има свет на нашият таван?
Всички електрики заедно се засмяха...
* * *
Един ветеринар провеждал лекция в Твардица, разказвайки за ново лекарство за кокошките, което се наричало «Кракадол». В продължение на два часа той напоително разказвал за този препарат и всичките гости са го слушали с голямо внимание. В края на лекцията, един твардичанин отишъл при ветеринара и го попитал:
- Чи какво, в действителност, представлява този препарат «Кракадол»? Аз не съм чувал за него досега.
Пък ветеринарят му отговорил:
- Ма като умре кокошката, хващаш я за крака и я хвърляш в дола !!!
СЕМЕЙСТВОТО
Едно семейство ще сяда да обядва. И момчето отива да си мие ръцете. По едно време дядо му го пита:
- Чи за какво си миеш ръцете?
Момчето му казва:
- Че как за какво? Нали ще ядем сега, трябва да са чисти!
Пък дядото му казва:
- Че ти да не мислиш, че яденито подир отива на по – чисто място?!
* * *
Един приведен зет постоянно си идвал вкъщи и бил жена си и тъщата. Тука си идва една вечер тавряз, спокоен, а пък всичките чакат, че ще ги бие. И по едно време тъщата му казва:
- Петрей, хайде прави, каквото ще правиш, че ще си лягаме да спим.
* * *
Едно момиче ще го сватуват, и родителите му казват:
- Дъщеро, като дойдат сватовите да сватуват, трябва да приказваш само дълбоки лафове !!!
Дошли при момичето да сватуват родителите на момичето, поканили гостите да обядват. Седнали всичките за масата, хапнали и момичето почнало да говори «дълбоки лафове»:
- Геран, дол, озеро...
* * *
Една млада жена с мъжа си отишли на гости при леля му ! Хазайката и хазаина решили да не им слагат да хапват, а да предложат само по една чаша с вино и да си отиват. И те черпят с вино и канят булката да пие, пък тя казва:
- Аз сега не искам да пия, после, когато ще ядем.
* * *
Навремето в Твардица съществувала следната традиция: по време на трапезата, кокошката се разделяла по старшинство: бащата получавал копана, децата – крилата, майката – шията, а бабата – задната част.
Седнали в едно семейство една вечер да ядат и на по–големия син му се дояла задната част на кокошката. Той взел тази част от бабата и я изял.
Малкият син като видял това, казал на майка си:
- Мамоу, мамоу, бате изяде на баба гъза!!!
* * *
Събрали се един път мъжът и жената на тържество. А съпруга много обичал да си пийне.
Преди да отидат, жената решила да му направи кратък инструктаж:
- Герги, чуй ме сега внимателно, след всяка една чаша с вино трябва да хапваш сливочное масло за да не се опиеш толкова бързо!
В процеса на тържеството мъжът не взел нито една хапка в устата, само пиял. Жената постоянно му шушнела:
- Герги, хапвай масло, Герги, чуваш ли ме???
След няколко време жената изгубила мъжа. Обърнала се насам, натъй... Като погледнала, Герги с голямата лъжица лапа маслото! Тя се зачервила от срам и му кряснала:
- Мъжо бе, какво правиш ти, стига да ядеш толкова масло!
А Герги с голяма гордост си вдигнал главата и казал на жена си:
-Искам да ти докажа, че и с масло ще се опия!!!!!
* * *
Един мъж събрал своите другари вкъщи да ги почерпи с домашно вино. Събрали се, седнали в беча, пиели вино и си приказвали. И не обърнали внимание как времето минало и станало късно. Но те продължили да си говорят и пият.
По едно време долу в беча се спуснала жената на хазаина и му казала:
- Иване, хайде да си лягаме, чи може би хората искат да си отиват!!!
* * *
В близкия град до Твардица в родилния дом докторът пита една неграмотна и глупава колхозница – Мария:
- Как будут звать вашего сына? (Как ще се казва вашия син?)
Тя отговорила. Тогава докторът я питал:
- Какое отчество у вашего ребёнка? (Как е бащинто име)
Но тя отговорила, че не разбира какво е отчество.
Доктора питал:
- Как зовут вашего мужа? (Как се казва вашия мъж?)
Тя отговорила:
- Ма, Ивани!
Докторът й казвал:
- Ну, значит будет Иванович! (Е, значи ще е Иванович!)
Майката като кряснала:
- Как така Иванович, бее? Аз съм го раждала и него раждал той - и бива да бъде Мариевич!
* * *
Един път, късно нощес мъжът се прибрал вкъщи много пиян! И решил този път да не буди жена си да му слага гозбата. И помислял за децата, че сабахлаим трябва да ходят на школата и тях да не ги събуди. Съблякал се и тръгнал на кухнята да хапне, че бил гладян. На кухнята решил да не включва лампите. Той набутал чауна с гозбата на плитата намерил си лъжица и започна да яде прямо от него. Много му харесала гозбата и като се наял, тихо се съблякал и легнал до жена си. Тя сънена наченала да му чете нотации за какво е пиян, и ще късно се прибрал вкъщи?! И за да избегне нотациите, мъжът започнал да хвали гозбата и казал:
- Задя вкусна пилена каша наготви, ама ми се показа, че месото малко недоварену! Аз го дъвках, че чак ме заболя челюстта и го оставих в чауна! Ще трябва утря да са довари!
Жената сънена отговорила:
- Каква пилена каша, беее? Аз днес готвих чорба и тя е в хладильника!
Мъжът учудено питал:
- Ама на плитата тогаз какво беше в чауна?
Жената още по - учудена му отговорила:
- Ама чи ни са наядохме с децата и аз измих паницитя и оставих чауна с помиитя и помивката на плитата сутринта да нахраня кучетата ...
ЛИЧНО СТОПАНСТВО
Eдин ден минавала млада жена с тригодишния си син покрай една възрастна баба, която е била много ниска, облечена в черна рокля и черна кърпа. Тя пасала овцете покрай дома си. И тъй като била много ниска, почти не се е виждала покрай черните овце. Жената й казала:
- Добър ден!
Бабата се тъй се поздоровала с нея и наченала тихичко да я разпитва: «Твоето ли е дете? От коя махла сте?» и друго. Поговорили две-три минути и жената тръгнала нататък с момчето.
По едно време, то попитало майка си:
- Мама, а что сказала овечка? (Мамо, какво каза овцата?)
* * *
Един твардичанин отива при своя сосед и вижда, че прасето му е с три крака и го пита:
- Чи за какво прасето ти е с три крака?
И съседът му отговаря:
- Ама чи аз заради един холодец няма да коля цялото прасе!!!
* * *
Един твардичанин като карал автомобила си, са зазяпал и бухнал фитка и я утрепал. Хазяйката на фитката като го видяла, наченала да му крещи, че ще плаща. Той попитал:
- Чи колко струва?
Тя му казала:
- Ама чи 100 лея!
Той извадел от джоба си пари и дава 50 лея.
И жената го питала:
- Чи за какво ми даваш 50 лея като ти казах 100 лея?
А той казал:
- Ма, 100 лея - то за жива фитка, пък твоята вече е умряла ...
* * *
Майката казва на своя малкия син (3-4 години):
- Повикай кака си и вкарайте фитките в двора!!!
Той отива и вика на сестра си:
- Какоу, хайде да вкараме фитките в двора, отвори портите!!!
Тя го пита:
- Ам къде е вълшебното слово – «пожалуйста»?
Пък той й казва:
- Те и тъй ще влязат – без пожалуйста!!!
СТАРОСТ - НЕ РАДОСТ
Бабата и дядото решили да отидат с каруцата до Бессарабка, за да продадат техния коч. Една сутрин станали рано, наяли се, сложили коча в каруцата и тръгнали. Бабата седнала гърбом към пътя, за да гледа да не да падне коча, пък дядото карал каруцата.
Бабата крещяла през целия път на дядото, но той задя бързал на пазара, и не се обърнал към нея ни идин път!
След няколко сахата стигнали до Бессарабка. Дядото слязал от каруцата, отишел да вземе коча, но като погледнал – видял, че го няма.
И наченал да крещи на бабата:
- Бабоу, къде е коча????!!!!Къде си гледала???? Къде е коча?????
Пък бабата се ядосала, но спокойно му казала:
- Ама чи ас ти кращях през целия път, пак ти сас тойту бързане са исра на коча. Той падна дето Сяруа Геран и трябва вече да вкаран в някой хагъл!!!
P.S. Сяруа Геран находится при выезде из Твардицы.
(P.S. Сяруа Геран намирасе при излизана от Твардица.)
* * *
Навреме в село Твардица на почтата работил един дядо, който бил голям юморист. И един ден му донесли младо варено пиле за да хапне, което пиле било много малко. Дядото взел големите очелки, сложил ги и наченал да яде пилето. Колегите го попитали:
- Дядо, за какво си слагаш очелките?
А дядото им казвал:
- Ма, като ги турям и пилето ми изглежда по-голямо!!!
* * *
По-рано, когато все още нямало бани с вани, хората са къпали в дървени бъчви и вместо душ се поливали с дървени малки бъчви (кадушки).
Когато в центъра на село Твардица е била отворена баня, това е било нещо ново за хората. Те ходели да се къпят, като всеки един си чакал своя ред.
Един дядо решил да отиде в банята, чакал своя ред, чакал, и накрая се дочакал, влязал, заключил вратата и наченал да се къпи. Минуват 30 минути, дядото не излиза, 40 минути, 1 час, 1 час и половина, той пак не излиза. Хората наченали да се вълнуват – какво е станало, да не е на дядото да му е станало просто. И по това време излиза дядото от банята изморен, изпотен и ален.
Хората го питат:
- Дядо, какво е станало, защо тъй дълго се къпа? Да не е банята да не ти е харесала?
А дядото казва:
- Банята ми хареса, ама ваните са задя тежки!!!
* * *
Веднъж един познат дойшел при възрастен дядо, за да го поздрави с рожден ден. Близо до външната врата до портата, той му връчил подаръка и със силен глас започнал да го поздравява:
- Дядо Герги, пожелавам ти здраве и да живееш до сто години без ремонт!
Дядото много стреснат и изплашен му казал:
- Недей силно да крещиш, че не дай Бог да чуй наш Иван твоите поздрави, че да съм здрав до сто години, и тогава хич няма да ти бъде леко!
* * *
Eдин дядо отишъл в твардишката поликлиника на прием. Навън е била зима – студ, лед, сняг. Влязал в кабинета и докторката му казала да се събуе. Дядото си събул обущите и тя го питала:
- Дядо защо имате таквиз дълги ногти на краката? Не ги ли стрижете?
Пък дядото казал:
- Че за какво да си ги стрига? Зимъс като вървя по леда, да има сцепление!!!
* * *
Едни баби, оглушели от годините, са отишли в Кишиневския универмаг (магазин) да купят каквото им трябва. Разхождат се, разглеждат и приказват много силно, едва ли не крещят. Продавачката търпяла, търпяла и в един момент им казва:
- Женщины!!!Может хватит уже тарабанить???!!!
Едната баба пита другата:
- Какво каза продавачката, ма?
- Ама чи каза, да вземеш тарабани!!!
И първата баба отговорила:
- Тарабани , тарабани, ама наш Герги няма риза с какво да се облече!!!
* * *
Една баба от селото отишла на градския пазар да купи халва за внуците си. Когато намерила каквото й трябвало, питала продавача:
- Дайте мне пол кило «заячьей брынзы». (Дайте ми пулувин килограм «заячьей брынзы»)
Продавачът:
- Женщина, мы зайцев не доим! (Жено, ние зайци не доим!)
* * *
Две баби от село в съседен град купували подаръци за внуците си от пазара. След като вече са купили всичко и още били на пазара, една от тях внезапно си спомнила, че забравила да купи стълкляни цугури за любимия си внук. Отишла към продавача на цугурите и му казва:
- Дайте мне триста грамм «стяклянных конфет».
(- Дайти ми триста грама «стъкляни бомбони».)
Продавачът беше много учуден от зададения въпрос и казва:
- Бабушка, мы продаём сладости, у нас сувениров нет и никаких «стеклянных конфет» тоже нету!
(- Бабо, ние продаваме сладкарски изделия. При нас няма сувенири и «стъкляни бомбони» също няма!)
Бабата се ядоса, като видя стълкляните цугури пред себе си и показа с пръст на тях и казва пак:
- Вот у вас «стеклянные конфеты» и мне нужно триста грамм этих «стеклянных конфет»!
( - Ету кадеса «стъкляните бомбони»!)
* * *
Една зимна вечер баба Георгьовца са обадила на баба Пенчьовца:
- Пенчьовцей – ела на гости да поседим, да поговорим!
- Ама чи, добре, ще дойда.
Събрали се, седнали, хапнали и си приказват. Наливат си по – малко самогон. И не заметяли как станало 00 часа. По едно време на прозореца се появил силует. И Гергьовца се стреснала и казала:
– Олееее, Герги се върна от работата, дай да скрием шишето със самогона.
Герги влязал вкъщи, седнал за масата. Гергьовца му сложила да яде. И по едно време Герги я питал:
- Ама чи нема ли да налееш по 50 грама самогон на всичките?
И Гергьовца му казала:
- Ей, Герги, кой сега пие в 12 часа през нощта?!!
* * *
Отишла една баба в Чадър (Чадыр–Лунга) да си прави за първи път рентген.
Застанала до оборудването (до рентгена) и рентгенолога на руски й казва:
- Бабушка - ближе!!!
Рентгенолога заполнява документите на бабата и вижда, че тя не реагира на замечанието.
Рентегонолога пак й казва:
- Бабушка - ближе!!!
Никаква реакция.
Рентенолога третия път й казал:
- Бабушка, я вам в третий раз говорю - ближе к аппарату!!!!
(- Бабо, третий път ви казвам - по близо до апарата!)
И бабата казва:
- Ей, ама чи ближа, ближа туй стъкло и колко мога вече да го ближа???!!
* * *
Едни баба и дядо живеели на ул. Димитрова. Веднъж в събота рано сутринта дядото излязал на улицата. Млада жена вървяла по улицата и носела тенекиена коробка, от която излизал дим. Тя отивала на гробището, за да почете паметта на починалия. Дядото внимателно я погледнал отстрани и, малко възмутен, влязъл вкъщи.
Той разказал на бабата си за видяното:
- Ууу, мари! Просто излязох на пътя да измета мръсотата близо до портата. Гледам, как млада жена в черни дрехи върви по улицата с димяща тенекияна коробка. От едната страна роклята й е скъсана до бедрото, така че се вижда гола кълка. Как може да отиваш да преливаш починалия с накъсана рокля и с гола кълка?
Бабата още по много се учудила от този разказ и му казала:
- Ам като ти казвах, че сутринта, когато отиват хората на гробищата или на работа, ти трябва да правиш работата в двора и да нямаш работа на пътя!
УЧИЛИЩНИ
Един второкласник са връща вкъщи от школата раньше обычного. Пък баща му с другарите извхвърляли навоз в тачанката. И бащата питал сина си:
- Зако тъй рано си дойде от школата?
Синът:
- Ама чи учителката ме изгони от урока и каза да дойдеш на школата утре!!!
Бащата:
- Чи зако?
Синът:
- Ама чи тя ме извика, аз излязох пред доската (у доски) и ма пита колко ще е 2 плюс 3?
Бащата:
- И ти какво каза?
Синът:
- Ама чи пет!!!
Бащата:
- Чи правилно, зако тогава тя те изгони и ме извиква утре на школата?
Синът казва:
- Не, тя подир ме пита колко ще е 3 плюс 2?
И бащата:
- Чи то не е ли един х..?
Синът:
- Ама чи и аз тъй казах, ама тя ме изгони и каза да дойдеш утре на школата!!!
* * *
Един твардишки ученик се обажда рано сутринта на своята учителка и й казва:
- Я сегодня в школу не смогу прийти!!!
Учителката:
- Почему?
Ученика:
- У мамы болит крест (спина)!!!
* * *
На уроке молдавского языка ученика пита учителя:
-Как будет на молдавском скрипка?
Учителя много замислен му казва:
-Скрипаре!
Ученика препитва:
-А разве не vioară ?
Учителя казва:
-Нуууууу, так тоже можно!!!
* * *
Пролетен горещ ден. В твардишката школа върви урок. Джама е отворен, в класната стая влизат мухи и кацат на учителя, който периодично махайки с ръката, ги гони да не му мешаят да си води урока. Една ученичка-отличница, седнала на първия ред, казва на учителя:
- Вие сте като мед и затова мухите кацат по Вас!
Учителя се усмихнал на комплимента на ученичката и продължил да обяснява урока.
В това време се чу реплика от задната парта, където седеше друг ученик:
- Че да не би мухите да кацат само на меда?
* * *
По време на час в твардишкото училище един от сънените ученици непрекъснато се прозявал, което ядосвало учителя. Той беше пълен от природата и направил замечание на ученика:
- Недей се прозява, заре ще ме глътнеш!
Ученика:
- Аз свинско не ям!
* * *
Предисловие.
Мисля, че знаете: в нашето село (някой може да ми каже, че то е град, но за мен винаги си остава село) има семейство, на което по – уличному им казват «Францъзуви».
Историята.
В едно семейство имало три деца, а най малката дъщеря ходила на школата. Тя получила домашна работа да научи наизуст част от стихотворението "Бородино" (М. Ю. Лермонтов). Мисля, че много от нас, когато са го учили, повтаряли вслух, за да го запомнят.
Малката ученичка се тъй правила така:
- Скажи-ка, дядя, ведь недаром, Москва, спаленная пожаром, французу отдана…?
Нейната майка била колхозница и не разбирала добре руски език. На нея й се чувало вместо «французу отдана» - «францъзуви дъна»!
Майката попитала дъщеря си:
- Мицоу, бати ти, като беше като тебя учеше за францъзухтя дъна, кака ти се за тях францъзуви дъна учеше и сега и ти се такоз учиш! Че не са ли накъсаха вече тях францъзухтя дъна?!
* * *
Когато бях в 12 клас отидох при своя другарин да му помогна да копаем туалет. И с нас беше още един приятел. Бащата на другарина налива по един стакан вино.
И ние го питаме:
- Туй нормальна ли е глъбина или още да копаем?
И той казва:
- Ама чи, още половин метър трябва да се изкопае!
И ние не ни се копай и му казваме:
- Ей, че какво е това вашето сране, бяяя???
ЧЕРЕН ХУМОР
Тръгнали трима твардичани с грузовая машина (газ 53) да вземат покойник от Кишинев за да го докарат в Твардица. Туряли празния сандък в кузова и тръгнали. Карат и по едно време срещат по пътя един дядо, който ги попросил да го подбросят до столицата. Те му казват:
- Дядо – в кабината няма места. Единствен варинат е да седнеш в кузова.
Дядото казал:
- Няма проблеми!!!
Карат напред. По едно време започнало да вали дъжд. И дядото не знае какво да прави (кузова не беше накрит с брезент) и решил да се скрий в сандъка. Легнал си и затворил кришката.
По едно време машината пак запира и вземат още двама попутчика.
И им казват:
- Сядайте в кузова, щото в кабината няма място.
Седнали са в кузова и тръгнали нататък. По едно време дядото решил да провери дали дъждът спрял да вали и си извадял ръката от сандъка.
И двамата попутчика като видяли, че се изважда ръка от сандъкя, изплашили са и веднага скочили от машината, която карала с прилична скорост...
* * *
В село Твардица е работила една жена като сторож на гробището. Един ден началника й направил замечание:
- Вие защо вечерта не затваряте портите на гробището???
А жената му казала:
- Чи за какво да затварям портите? При мене има списък – всичките са на място, никой не е избягал!!!
* * *
Една зима един твардичанин се прибирал вкъщи. Сложил си ръцете в джобовете. Понеже е бил пиян, се подхлъзнал и паднал в една канавка, направена от трактор. Като паднал, не можал да си извади ръцете от джобовете и си помислил: «Тука ли да спа или какво да правя?»
И така лежал и си мислил. По едно време се чул отдалече трактор. Човекът така се стреснал, че чак си скъсал джобове и изфърчал от канавката, като майска пчела от улея...
ПО-РУССКИ ДОСЛОВНО
Твардицкие выражения, переведенные дословно на русский язык. Причём многие твардичане в России выражаются именно так. Как говориться - всё взято из жизни.
1) Ми се взема акъла от тази работа – у меня берется ум от этой работы;
2) Ми се взема терса от работата – у меня берется терс от работы;
3) Мой ли да отида да си легна, че ми се завива свят – можно я пойду прилягу, потому что у меня вьётся свет?
4) Мой ли да изпия 100 грама коньяк, че ми ври – можно хлопну сто грамм коньяка, а то у меня врёт?
5) Начальник – дай ни нова болгарка, че тази си изяде хляба – начальник – дай нам новую болгарку, а то это уже скушала свой хлеб!
6) Начальник – дай ни зарплатата, щото начева да ни яде раждата – начальник – давай зарплату, а то нас уже начинает кушать ржавчина!
7) Начальник не гоните ким на моего напарника, потому что иногда он себе не дуземает ...
8) Приведен зет – переведенный зять;
9) Гледай си хурката – смотри свою прялку;
10) Опичай си акъла – пеки свой ум;
11) Той им дава акъл - он даёт им ум;
12) Да види гъз път – чтобы задница увидела дорогу;
13) Те са удървени от питие – они одеревяненные от пьянки;
14) Лаком гъз глава затрива – алчная задница затирает голову;
15) Той не си дузема – он себе не дуземает;
16) Той ще се изяде от яд - он скушает себя от досады;
17) Раз тъй прави, то за главата му - раз он так делает, то для головы ему;
18) Попуу праси - батюшкин поросёнок (медведка);
СЕЛСКА ЛИРИКА
Всё для тебя (русско-болгарский ремейк)
по мотивам песни Стаса Михайлова
«Всё для тебя»
1к.
В моём селе есть только ты,
Одна колхозница моя,
С тобою повстречались мы,
На търле возле баранья.
То ли на радость, то ли на беду,
Любимой я хозяйство подарю:
Припев:
Всё для тебя,
Кокошки и бараны,
Для тебя - пипер и патлажаны,
Для тебя - и арпажик в харманы,
Для тебя!
Лишь для тебя в хагъле два навоза,
Для тебя - пятнадцать соток лози,
Для тебя - двенадцать фиток тоже,
Для тебя!
Лишь для тебя тринадцать паток также,
Для тебя!
2к.
Играя с волнами травы,
Набьёшь кушолку дополна.
Теперь уж хватит для козы,
Быть может и для барана...
Мы так хотим в океане мечты,
Хозяйство наше обрести...
Припев:
Всё для тебя!
Свиньи и бараны,
Для тебя - картоф и патлажаны,
Для тебя - на новый год бананы,
Для тебя!
Лишь для тебя две кучета, три котки,
Для тебя - мой огород шест сотки,
Для тебя - кастрюли, сковородки,
Для тебя!
Лишь для тебя на новый год селёдка,
Для тебя!
Штир (русско-болгарский ремейк)
по мотивам песни
группы «Ария» -
«Штиль»
1к.
Штир, ветер молчит,
Мы встали - посмотрели в окно.
Штир, наш отдых забыт!
Мы не рвали его так давно!
Много штира там - между всех рядов!
Сколько на устах всяких пошлых слов!
Штир! Сходим с ума!
Жара пахнет свежей листвой.
Трава только курам нужна:
Иных я заклал уж давно!
Вот и пот и зной вновь настигнет нас.
Но за труд нам всем может Бог воздаст!
Припев:
Что нас ждёт - грядка хранит молчанье!
Жажда ведь сушит глоток до дна.
Весь рассад ведь ничего не стоит!
Штир с травой - рву я тебя!
2к.
Нет, гром не грянул с небес,
И дождь не возьмёт своего!
Вдали - вижу сапы я блеск.
И вскоре, её мы возьмём!!!
И в последний миг поднялась жара,
И раздался крик - «Задолбался я!!!»
Припев:
Что нас ждёт - грядка хранит молчанье!
Жажда ведь сушит глоток до дна.
Весь рассад ведь ни хрена не стоит!
Штир с травой - рву я тебя!
Припев:
Что нас ждёт - грядка хранит молчанье!
Жажда ведь сушит глоток до дна.
Весь рассад ведь ни хрена не стоит!
Штир с травой - рву я тебя!
Автори съставители:
Степан Пасков
Сергей Калинков
Редактори:
Димитър Балтажи
Атанас Петков
Първо издание - 2022 г.
До нови срещи!!!
1 коментар:
Пукнах се от смях!
Публикуване на коментар