Първоначално преселниците били настанени в сатуновския карантин, а след това преместени от властите в селището Чадър-Лунга за да презимуват. Едва след 1830 година преселниците се установяват в свободната земя близо до Чадър-Лунга и основават днешното село Твърдица (Твардица), като запазват името на селището от старата си родина. В края на февруари 1832 г. руският император утвърждава представените от И.В.Инзов (руски генерал, който се занимавал с настаняването на преселниците в новите земи) наименования на новоустроените села, сред които е и село Твърдица. През същата година, в новосъздадена Твърдица живеели 137 семейства. Наблюдава се тенденция към увеличаване броя на жителите и през 1835 г. семействата вече са 153. Известни са всички имена на преселниците като тук ще изброим някои от тях - Ив. Шарков, Вл. Минчев, Йово Кара, Ив. Бритков, Ст. Калинков, Злати Караиванов, Господин Попов, Дм. Дерменжи, Коста Казак, Зл. Шошев, Тодор Забун, Коста Боров, И. Шавриев, С. Писов, И. Барбов, Д.Пашов.
Сред жителите на новосъздадените селища имало и такива, които са се стремили да се върнат в родината си. През 1840 г., поп Драгне Паскалев с още 23 семейства се завръща в България и основава село Паскалево, Добричко. По-късно, след руско-турската война (1877-1878г.), която довежда до освобождението на България, част от българите в Бесарабия, в частност и от Твърдица, заминават в свободното Княжество България. Известно е, че някои от тях по-късно участват дори в управлението на страната. Първенците от Твърдица, Петър Иванов Калинков и брат му Георги по това време се установяват в Княжеството. Петър Калинков по-късно заема длъжността заместник министър на финансите (по времето на финансовия министър Константин Стоилов), а по време на управлението на кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894г.) напуска България и се установява в Санкт Петербург. Вторият брат, Георги, завършил медицина в Новоруския (Одеския) Университет. Първоначално работи като лекар в Хасково, а след това става главен лекар на гр. София. Тъстът му е бил заможен човек и по наследство разполагайки със средства, Георги построява в Самоков (Софийско) заводи и дом за стари хора. При атентатът в софийската църква "Света Неделя" през 1925 г., Георги Калинков загива заедно с цялото си семейство. Днес в домовете на двамата братя в София (или по-точно на мястото им) се намира кметството на българската столица.
Още с настаняването си в новите плодородни земи на Твърдица, хората започнали да се занимават със земеделие. Те сеели пшеница, зимница, ръж, ечемик, просо, царевица, грах, боб и др. С особено внимание твърдичаните се занимавали с лозарство и градинарство. По нареждане на ген. Инзов, преселниците трябвало да засадят дървета, които и днес растат и се наричат "твърдишка гора". Повечето преселници дошли в Буджака с такова количество добитък, че той бил достатъчен и за развитието на животновъдството, и за използването му като работна сила.
Твърдичаните сами тъкали, изработвали обикновено сукно, платна, кожа, сапун, приготвяли почти всички ястия за консумация. Населението се стремяло само да задоволи стопанските си нужди, тъй като в този край на Русия нямало фабрики и заводи. Трудни били и битовите условия. Отначало живеели в землянки, като в последствие построили и по-стабилни жилища.
Социалната диференциация към 40-те години на XIX век все повече се избистряла. Основните капитали били съсредоточени в ръцете на преселническата аграрна буржоазия, които тя влагала в селското стопанство за производство на зърно, вълна, добитък и др. за пазара.
Естествено, хората трябвало да се развиват,за да се утвърдят в новите земи. За това спомогнало откриването на първото селско училище през 1842 г., а през 1848 г. - за него била построена специална сграда. Първите учители били Дм. Карпович и Д. К. Шаптифрац (вероятно молдованин, но владеел съвършено български език). Последният създава и библиотека използвайки свои средства, но описът на книгите не се е съхранил до наши дни. Добри отзиви за професионалните умения на Шаптифрац както и за твърдишкото училище посетено през 1869 г. изказвал и професор Григорович от Новоруския Университет. За съжаление не всички деца можели да посещават учебното заведение поради голямата нужда от работна сила в земеделието.
Сред жителите на новосъздадените селища имало и такива, които са се стремили да се върнат в родината си. През 1840 г., поп Драгне Паскалев с още 23 семейства се завръща в България и основава село Паскалево, Добричко. По-късно, след руско-турската война (1877-1878г.), която довежда до освобождението на България, част от българите в Бесарабия, в частност и от Твърдица, заминават в свободното Княжество България. Известно е, че някои от тях по-късно участват дори в управлението на страната. Първенците от Твърдица, Петър Иванов Калинков и брат му Георги по това време се установяват в Княжеството. Петър Калинков по-късно заема длъжността заместник министър на финансите (по времето на финансовия министър Константин Стоилов), а по време на управлението на кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894г.) напуска България и се установява в Санкт Петербург. Вторият брат, Георги, завършил медицина в Новоруския (Одеския) Университет. Първоначално работи като лекар в Хасково, а след това става главен лекар на гр. София. Тъстът му е бил заможен човек и по наследство разполагайки със средства, Георги построява в Самоков (Софийско) заводи и дом за стари хора. При атентатът в софийската църква "Света Неделя" през 1925 г., Георги Калинков загива заедно с цялото си семейство. Днес в домовете на двамата братя в София (или по-точно на мястото им) се намира кметството на българската столица.
Още с настаняването си в новите плодородни земи на Твърдица, хората започнали да се занимават със земеделие. Те сеели пшеница, зимница, ръж, ечемик, просо, царевица, грах, боб и др. С особено внимание твърдичаните се занимавали с лозарство и градинарство. По нареждане на ген. Инзов, преселниците трябвало да засадят дървета, които и днес растат и се наричат "твърдишка гора". Повечето преселници дошли в Буджака с такова количество добитък, че той бил достатъчен и за развитието на животновъдството, и за използването му като работна сила.
Твърдичаните сами тъкали, изработвали обикновено сукно, платна, кожа, сапун, приготвяли почти всички ястия за консумация. Населението се стремяло само да задоволи стопанските си нужди, тъй като в този край на Русия нямало фабрики и заводи. Трудни били и битовите условия. Отначало живеели в землянки, като в последствие построили и по-стабилни жилища.
Социалната диференциация към 40-те години на XIX век все повече се избистряла. Основните капитали били съсредоточени в ръцете на преселническата аграрна буржоазия, които тя влагала в селското стопанство за производство на зърно, вълна, добитък и др. за пазара.
Естествено, хората трябвало да се развиват,за да се утвърдят в новите земи. За това спомогнало откриването на първото селско училище през 1842 г., а през 1848 г. - за него била построена специална сграда. Първите учители били Дм. Карпович и Д. К. Шаптифрац (вероятно молдованин, но владеел съвършено български език). Последният създава и библиотека използвайки свои средства, но описът на книгите не се е съхранил до наши дни. Добри отзиви за професионалните умения на Шаптифрац както и за твърдишкото училище посетено през 1869 г. изказвал и професор Григорович от Новоруския Университет. За съжаление не всички деца можели да посещават учебното заведение поради голямата нужда от работна сила в земеделието.
| << Част 1 | ⇑ нагоре | Част 3 >> |
Няма коментари:
Публикуване на коментар