Българите от Твърдица, Молдова - част IV

Русская версия »

Първата руска революция от 1905-1907 г. ободрила бедната част на твърдишкото общество. Предната 1904 г. била неурожайна и населението нямало средства за най-необходимите стоки. Жителите на Твърдица отказали да плащат данъци. През 1905 г. в селото се провеждали митинги и събрания, в които взели участие около 400 души. Исканията им са за свикване на учредително събрание въз основа на всеобщо тайно гласуване.

Последвалите събития, Първата световна война, Октомврийската революция в Русия през 1917 г. и окупацията на Бесарабия от румънските войски през януари 1918 г., внасят нови моменти в историята на твърдичаните. И сега съвременниците разказват за трудните условия по време на окупациония режим. Затворите били препълнени с арестанти.

След Втората световна война, Бесарабия вече е в състава на СССР, а по върховете на управлението шествува съветската власт. През 1947 г. в Твърдица се формират колхозите "Молотов", "Чапаев" и "Правда", които в последствие се обединили в колхоз (ТКЗС) "Ленин".

Годините от 1945 до 1946 били изключително трудни поради незапомнената от половин век суша. Но следващите години са особено продуктивни и "Ленин" е вече един от водещите по годишни доходи колхози. Негов председател става А.И.Папуров. Това е време, когато вече съществуват болница (първият лекар Здоровенко пристига в Твърдица през 1944 г.), библиотека, селски хор. Но това е времето и на репресии от страна на управляващите. През 1941 г. в Мирнополие (Арцизки район) били разстреляни Н.П.Забунов, А.И.Писов, П.И.Попов, свещеника Анатолий Карабуш. Основния мотив е политически, но има и такива, като за неизпълнение на държавните доставки. Репресиите са извършвани и през 1944 г. (Н.Д.Балтажи, П.П.Питропов, Д.Барбов), през 1946 г. (Е.Г.Арикова,Г.Г.Ариков, Р.Шарков, И.Г.Забун и др.), през 1948 г. (Д.Шаркова, Д.Ариков и др.), през 1949 г. са най-масовите репресии на съветската власт - общо 42 семейства. Репресираните били депортирани основно в Казахстан. Едва след XX конгрес на КПСС през 1956 г.. когато е развенчан култа към личността на Сталин, повечето от репресираните се завръщат, но най-вече в съседни селища и много малко от тях обратно в Твърдица.

В средата на 50-те години на XX век се установяват по-тесни контакти между твърдичаните от Молдовската реублика и България. През 60-те години много туристически групи от България посетили село Твърдица. Тези посещения продължавали и през следващите десетилетия.

До разпада на СССР, село Твърдица влиза в Молдовската ССР и се развива като част от съветското общество. След 1991 г. Молдова вече е самостоятелна суверена държава и Твърдица става част от новото държавно формирование, като граничи с Украйна.


<< Част 3⇑ нагореЧаст 5 >>

Няма коментари: