ЧЕШМАТА

РАЗКАЗВА АВТОРЪТ НА РЪКОПИСА.

Всичкo започна така: в това село Твърдица е живял едно време един дядо по име Георги, (Забунов). Той е бил човек украсен с добрина и смиреност, но е бил и много беден. Деца е имал много, но все дребни (некадърни). Само големият му син Иван и вторнят му син Колю били no-яки. Дядо Георги много се е безпокоил, как да ги прехрани. Той намислил да се пазари да пасе на твардичани телците. Съобщил за намерението си на хората, и те веднага се сьгласили. Тсй пасал теяците четири години - от 1856 и до 1859 година, а през 1860 година той почнал да пасе конете (табуна) на съселяните си. Есента с.г. твардишките чорбаджии са намислили да отидат на Света Гора Атон, и дядо Георги се присъединил към тях.

ДА ЧУЕМ СЕГА КАК

СТАНА ТОВА ЗАМИНАВАНЕ.

Като се събрали желаещите да ходят на хад-

жилък (на поклонение), дядо Георги отишел при тях и им казал:

- Хора добри! Хубаво нещо сте намислили и аз ще дойда с вас.

Хората като чули думите му, се слисали и му отговорили:

- А бе, Георги! Седи и децата си гледай. Ти си човек беден. Това пътуване не е за теб - ти пари нямаш.

Дядо Георги им казал:

- Аз от пари нямам нужда... Вие, моите чорбаджии, с моя помощ сабогатяхте: всеки по малко ще ми даде (пари) и аз с Божа помощ ще стигна. Нали ви пасох добитъка три години, още три години ще ви го пася и пак с вас ще дойда.

И те се сьгласили пари да му дадат - той кон да си купи, зашото тогава хората яздешком са пътували.

Тръгнали те заедно и стигнали село Чийшия. Но да се случи тука нещастие: изпращали са ги чийшийци с каруци и случило се един каруцар с аръша на дядо Георги коня да удари... Но той пак не се е върнал - купили са му друг кон за да продължи той със спътниците си.

Стигнали са тe до манастира "Св. Иван Рилски", видяли са те пещерата му в балкана недалеко от манастира, където той се почивал след своите всекидневни богоугодни деяния. В пещерата му служи му за постеля - суха трева върху каменния одър. Тук се идвали и идват хората да се изповядват...

И РАЗПРАВЯ

НАТАТЪК ДЯДО ГЕОРГИ:

Оттук имахме още осем дена път до Света Гора Атон. Като вървяхме осем дена, стигнахме Света Гора. По пътя питахме къде да спрем на кунак (на почивка). Решихме да се спрем в Свети Георгиевския манастир. И като отидохме, срещнаха ни калугерите, взеха конете ни, отведоха ги, където само те знаят, а нас ни заведоха в манастира. Отслужиха молебен за "добре дошли" и останахме ние и на вечерна служба. Така продължи три денонощия. И тогава аз казах: "Хей, хора добри, трябва да видим къде са конете ни, зер те ще ни трябват". Тогава спътниците ми рекоха: "Лафът беши да гледаш конете ти, Георги!" И аз не зачаках да повтарят, но се вдигнах и отидох. Време беше по обед да се поят конете, и всички отидохме да ги поим. Аз взех под юзда своя кон и го водя, където отиват всички. Изведохме ги извън оградата. Там имаше чешма. Конета почнаха да пият вода, а аз по това време разглеждах иконата над чучура. И попитах, кой е този светец изографиран на иконата. Калугера почна да ми разправя, че този св. е Свети Великомъченик Георги Победоносец на кон. Той е оня, който спаси царската дъщеря от ламята. Той беше на бял кон. А когато е бил жив, бил е командир на Римска войска. Но заради Христа и християнската вяра бил посечен от Царя.

Калугера ми разправяше, а аз си мислех за нашия извор, как да се направи чешма: "О, Господи, дай ми здраве и сили да се върна у дома си жив-здрав. Пасох табуна три години и още три години ще го пася, но ще направя на оня извор чешма, която ще носи името из Свети Великомъченик Георги Победоносец. Нали съм пастир - коне съм пасъл и затова Свети Георги ще ми помага".

Обиколихме всичките манастири в цялата Света Гора Атон. След дълговременно ходене, с Божа помощ обратно си тръгнахме. Където минахме, през всички села и градове български, хората с голяма радост ни посрещаха и изпращаха. И така с помощта на Господ, на Божията Майка и на Свети вмчк. Георги живи-здрави в село се завьрнахме. Както е при нас прието, по стар обичай всички роднини и приятели дойдоха да ни поздравят, "Добре дошли!" да ни кажат. Така цяла седмица измина, докато се узпокоиха хората.

И ПРОДЪЛЖАВА РАЗКАЗА СИ

АВТОРЪТ НА РЪКОПИСА.

След това, една вечер, като си останахме сами и седнахме да вечеряме, започна дядо Георги да казва, че намислил е да изгради край село на извора чешма на името на Свети Великомъченик Георги Победоносец. Поддържаха го и синовете му. И на другия ден сутрин впрегнаха те каруцата и заминаха в град Комрат майстор да търсят. Поканиха майстора, кюнтове купиха за чешмата. А след една седмица чешмата вече беше готова.

Като разбраха твардичани че дядо Георги (Забунов) край село на извора чешма изгради, рукнаха всички туй чудо да видят. И оттогава до днес хората идват тука...

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ЧЕШМАТА

(НА ИЗВОРА)

"СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК

ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ".

Поначало беше обикновено и просто: една стена и едно корито, откьм Изток - една решетка вградена. От чешмата водата се стичаше в посока на Изток сажена на два (един сажен = 2,134 м), а оттам по улуците - за водопой на до-битъка.

По това време почнаха хората по малко пари да събират. Купиха камъни и една малка сградичка съградиха с врата към Изток, а вътре, като влезеш от дясната страна имаше лавица за да си поседят онези, които ще дойдат.

И РАЗПРАВА НАТАТЪК

ПАК ДЯДО ГЕОРГИ:

И бях аз свикнал тогава така: всяка сутрин и всяка вечер ходих да наглеждам чешмата - за да не стори някой нещо лошо там. И чак след това табуна си на паша изкарвах. Много ли, малко ли време се мина - веднъж през лятото странно нещо ми се случи да видя, по което познах че Свети Великомъченик Георги Победоносец ми помага.

Замръкнах една вечер с табуна на пашата с

двамата си сина - Иван и Колю. Малки бяха те тогава: Иван - дванадесетгодишен, а Колю - на десет години. Много тъмна беше нощта и много голям дьжд падна тогава. Такъв гръм страхотен и светкавици ослепителни връз нас се срутиха, че изгубих и табуна, и децата, защото като бликнеше мълнията - виждах какво е пред мен, а като притъмнееше - нищо не се виждаше. До някой време се чуваха Иван и Колю, как завъртат табуна. Тичах след табуна и аз поначало, а след това хукнах децата да диря. Иван бързо намерих, а Колю - едва когато съмна, както е скитал след табуна, така и седнал, и заспал. Без малко да не се удави. За табуна си помислех: той вече през баира в полето е стигнал; какво сега на съселяните си да отговоря утре заран? Като си мислех за това, все по дирите му вър-вях. Когато се изкачих навръх баира, много се учудих като видях целият табун на едно място завъртян. Нито един кон настрани не се е отбил. Всички като вкопани стоят и малко-по-малко започват да се размърдват един по един. А аз се Богу помолих, и най-много се молих на Свети Великомъченик Георги Победоносец: "Ти си на кон и ти сигурно си ми помогнал". Така разбрах аз, че Свети Георги ми помага. И оттогава по-ярко ми се разпали вярата в Свети Великомъченик Георги Победоносец!..

Да оставим засега всички тези добрини и да чуем дядогеоргиевите сънища, как Бог го е научил какво да прави.

CЪН ПЪРВИ.

В края на октомври 1861 година срещу Димитров-ден (Св. вмчк. Димитрий Солунски) сънувах един чуден сън, като че бе наяве. Легнах си вечер у дома при своята си. А баба Георгиевица е станала да меси хляб за Задушница. Аз пък съм взел бича си и съм отишъл на чешмата да видя какво става там. Разбрах, че е май рано. Спрях да почакам да съмне, че да отида да изкарам табуна на паша. Бича си държа в ръката и гледам към Изток - чакам да се разсъмне. След малко почна да зазорява, но не откъм изгрева на слънцето, а откъм Северо-Изток. Заблика светлина, но не слънчева и не се вдига над хоризонта. Като се загледах забелязах, че светлината наближава към мен, в посоха към мястото, където поим добитъка. Като наближи, обърнах внимание, че подхвърча като гълъб над земята. Спря и се яви пред мене в образ на свещеник. Кой е този свещеник? - Той е бил твардишкия свещеник Отец Петър Казанаклиев. Поздрависахме се. Той говореше някак си бързо:

- Добро утро, добро утро!.. Ти ли пазиш църквата « Свети вмчк. Георги Победоносец»?

- Каква църква? - питам го. А той отвръща:

- Я, обърни се и виж!

Аз като се обърнах, веднага се озовах в църква… Както същата тази, която я има. А свещеника - видение продължаваше да говори бързешката:

- Бързам май аз сега. Дойдох да ти кажа да се гласиш да срещаш Гости от Изток. Това е. Сега пък ще се поразходя малко горя из градината.

- Каква градина? - питам го.

- По тоя път много сте патили, - каза той, - затова не ти е работа сега... А аз ще се поразходя все пак горе из градината.

Не можах да изтърпя, хвърлих поглед към баира и видях, че невиждана досега там овощна градина се е ширнала - целият баир зелен-зеле-нее. Не разбрах - какво е това и откъде е. Влязох аз в църквата и радосно ми стана, че Бог ми е подарил такава хубава църква. Обиколих я, поразгледох я, замириса ми на зехтин - запалих кандилата и застанах пред вратата. Загледах се към Изток и забелязах две ярки светлини, грейнали като слънца и наближаващи право към мен. Като стигнаха до реката, заприличаха тези две светлини на два човека, сияещи като две слънца: единият човек - светлина, който вървеше отдясно, носеше на рамото си голям кръст, а оня, който вървеше отляво, държеше в ръцете си малък кръст и кандилница. Аз като ги видях по-ясно, веднага преклоних колене. Докато се прекланях, те ме поздравиха:

- Добър ден!

- Добър ден, Георги! - обърна се към мен вторият.

- Дал Бог добро, - отвръщам им аз. А този вторият, който вървеше от лявата страна с малък кръст в ръка, само той говори и пак ми казва:

- Радваш ли се, Георги, на Гости?

- Радвам се, защо да не се радвам? - Заповядайте, моля, заповядайте...

- Ний ще влезем, - продължи той думата си, - но искаме първо да те попитаме, да осветим ли водата?

- Че то и седмица не измина откакто идва свещеника тука вече и освети водата. Но този пак, който бе с малък кръст в ръка, ми поясни:

- Ние знаем за това, но искаме ние да я осветим за да я наричате СВЕТА ВОДА. Свещеникът ви освети само водата в църквата, а ние пред- лагаме да я осветим навсякъде.

- Заповядайте, моля, влезнете, - казах пак аз.

- Запали на чучура три свещи, - казаха ми те, аз запалих, а те започнаха сякаш че свещеник и клисар да извършват свещенодействието си, след което, оня, вторият, пак се обьрна към мене като рече:

- Георги, тази вода от тук ли е или е от друго място?

- От баира иде чак тази вода.

- Хайде да ни заведеш…

Поведох ги. Аз вървях отпред, те след мене. Заведох ги чак горе, където е сега Господен кръст. След това се спуснахме долу в низината – показах им и онова място. Тогава те ме повикаха и аз отидох при тях горе.

- Стори тука три поклона, - казаха ми. Сторих аз три поклона, изправих се и той ме благослови като ме прекръсти с кръста и аз целунах кръста и ръката му. И той ми рече:

- Георги, тука да поставиш един каменен кръст три аршина (руска мярка за дължина, равна на 71 см) висок и един аршин -широк. И ще го наричате "Господен кръст". Аз ще му съм сайбията тука, - каза този с кръста в ръка и ние тръгнахме в северна посока надолу, в низината. Спряха те и се обърнаха към Изток. - Георги, стори и тука също три поклона. - Сторих аз и тука също три поклона, вдигнах се, благослови ме той, целунах аз пак кръста и ръката му, а той ми говори, - да издигнеш, Георги, и тука един каменен кръст. Висок да е три аршина и широк да е един аршин. И ще го наричате «Христов кръст». А сайбия ще му бъде Той, - посочи с пръст този кръста в ръка към спътника си.

И тогава аз, многогрешний Георги, разбрах, че моите Гости са биле Господ и Иисус Христос.

Чак след всичко това се върнахме и като влязохме в църквата Господ каза:

- Това е, Георги. Но забравих аз за една работа: я излез с Мен навън. - Излязох аз след него, а Иисус Христос остана в църквата.

Стигнахме насред двора, спря се Господ, обърна се към Изток и ми каза:

- Стори Георги и тука три поклона. - Поклоних се аз пак три пътя, изправих се и пак ме благослови Господ, и пак целунах кръста и ръката Господня. Тогава изпрати Господ благословение на Изток и Запад, Север и Юг и застана пред мен, - разбра ли, Георги, какво стана тука?..

- Аз съм прост, неук човек, какво мога да знам?

- Вярно е, че нищо не знаеше ти досега. Но оттук-нататък много ще знаеш. А и тука, Георги, и на това место каменен кръст да сложиш. Висок да е три аршина и широк - един аршин. И ще го наричате «На Пресвета Богородица кръста». И Тя ще му е сайбията. Благословено е това място тука. От четирите страни на света ще идват хора на това място. Събор голям ще стане тука…

- Какъв събор, Господи? Много народ ще се събере или църква голяма ще има тука? - попитах аз.

- Не е ваша работа това. Ще дойдат от далече хора и ще ви кажат, какво ще стане, как ще бъде. Твоята работа е да оградиш това място с каменен дувар. Три аршина висок и аршин широк да е той, зер за душата тин яма място нито на този свят, нито на онзи.

И аз, многогрешний Георги, се разтреперих и казах на Господ, че това е пътят по който изкарвам аз всяка сутрин добитъка на съселяните си, че те ще ме пребият от бой на това същото място, ако го оградя и затворяя пътя на добитъка.

- Да, ще те мъчат, вижда се, твардичани. Но моли ги с добра дума и те ще ти го дадат – те се добри хора. Злите хора ще те упрекват и роптаят, а добрит еще те разберат и ще ти позволят да оградиш това осветено място.

- Но аз пари нямам, с какво ще градя този дувар? - А Той с въпрос ми отговаря:

- Откъде взе пари та ходи на Света гора?

- Бог ми помогна, Господи,..

- Помъчи се. И ние сме тука – ще ти помогнем. А и много народ ще дойде и много полза от тази Света вода ще има. Само посрещай и изпращай ги, хората. Който вярва - ще го приемаш, а който не вярва – не го посрещай.

- Господи, но откъде и как да позная кой вярва, а кой не вярва?

- Ние знаем, че ти не знаеш, че не ще познаеш, но онзи, който болен дойде, но с вяра истинска – здрав ще си замини. А който без вяра дойде – какъвто е дошъл, такъв и ще си отиде, все едно, че никой не го е посрещнал. Така, че внимавай, Георги, гледай да издигнеш навреме оградата, зер за душата ти не ще има място нито на този, нито на онзи свят, - като каза това Господ, ние се върнахме в църквата. Поседяхме, отпочинахме си малко. След това Господ се вдигна, - ние ще си тръгваме, а ти недей да седиш, започвай… Ние вече се сбогуваме с тебе.

И като престъпиха прага аз веднага се събудих. Няма ги редом нито Господ, нито Иисус Христос. Само баба ви Георгиевица шета из къщи, - гласи се за Задушница и децата спят до мене. А пък аз, целият мокър от пот си мисля: « Боже, бъди милостив към мен, грешника!..» Станах, облякох си кожуха и без да се обаждам на някого отидох на чешмата. Вдигнах очи към небето и викнах: «Господи Иисусе Христе, къде Си сега за да се явиш наяве, да ми разправиш как да започна!» И почнах аз да слагам камъни на всяко място, където поклони съм правил. А по-късно, през същата 1861 година издигнахме на тези места каменни кръстове. А когато ги из-дигахме, един от нас каза такива думи: «Сега, който не знае историята на тези кръстове, ще си помисли не за друго нещо, освен, че някои са се удавили и са погребани под тези кръстове…»

Такъв беше първият ми сън. Вторият се случи наскоро.

СЪН ВТОРИ.

Пак сънувам че съм на чешмата, за която казах преди, че е като една малка сграда. Седя вътре на лавицата от дясната страна. Седя и гледам на образа на Свети Великомъченик Георги Победоносец и си мисля за първия си сън. Как да започна тази голяма работа, поръчена ми от високите Гости? А редом никого няма…

Но ето че по едно време неочаквано влезе една жена с малко момиченце за ръка. Поздрави ме с добрите думи:

- Добър ден, добър ден, Георги!

- Дал ни Бог добрини.

- Какво, пазиш ли на Свети Великомъченик Георги Победоносец чешмата?

- Пазя я, - отговорих й аз. А тя сложи редом до мене на лавицата една връзка свещи - огарки, които държеше в другата ръка. Спряла пред образа на Св. Георги с кръстосани отпред ръце, гледаше тя как водата течеше, гледаше образа на Свети Великомъченик Георги Победоносец над чучура и се главата поклащаше. Аз пък през това време съм се замислил и на ум съм се питал, коя ли е тази жена, която ме познава, но аз не я познавам. По име към мен се обръща, сякаш че кой знай, откога ме познава. А аз никък не можех още да разбера, коя ли е тя. Взе си вода с кипчето и излезе вън, поля на ръцете си – оми лицето си. След това върна се тя пак до чешмата, взе пак с кепчето вода, изведе момиченцето, което за ръка водеше и му поля, и то също лицето си изми. Върна се пак тя вътре, седна и продължи да си поклаща главата. Аз помолих, да ме извини и се осмелих да я попитам.

- Извинявайте, моля, как да ви наричам: булка ли, госпожица ли и откъде ме познавате, а аз не ви познавам?

- Не ли ме познаваш, Георги? – с приветлива усмивка ме попита.

- Извинявайте, - казах аз пак, - че не ви познавам.

- Ти на Света Гора Атон ходи ли?

- Ходих.

- А мен там не видя ли?

- За какво говориш, - учудих се аз, - на Света Гора Атон нито птици женски, нито жени никакви не може да има, освен Божията Майка…

- Вярно е, Георги, - съгласи се тя с мен, - но аз все пак коя съм?

- Е, видях аз там на иконата една хубава жена с добри скъпи дрехи облечена, - отговорих й аз, без да се сетя за нещо, - а вашите, гледам, май са вехтички.

- Чет и като ходи на Света Гора Атон, с какви дрехи се върна от там тука в Твардица? - Пак с приветлива усмивка ме попита тя и се огледа черните дрехи.

- Да, не само поовехтяха дрешките ми, но и се поокъсаха малко, - отговорих й аз, като почнах да подразбирам нещо.

- А ти за колко време ходи?

- За три месеца.

- А аз преди три седмици съм излязла от Света Гора Атон. Затова и дрехите ми са прашни.

Досетих се аз най-накрая, вдигнах се и посегнах с ръка да взема ръката Й и да я целуна. Но Тя си отдръпна ръката.

- Не е мъжка работа това, Георги, мъж на жена ръка да целува. защото където мъжът мине, жената не ще мине, - изрече тя простичко, сякаш бе обикновена наша твардичанка. И почна да ме пита. - А какви са тези кръстове тука, Георги? Удавници ли са погребани тука или нещо друго ще значат те?

- Няма никакви удавници тука. Всеки кръст си е на своето, предназначено само за него място.

- А Гости дохождаха ли ти?

- Дохождаха.

- А какво ти казаха и какво правиха?

- Осветиха водата, - отговорих Й аз.

- Да, - каза Тя, - водата наистина е осветена и оттук-нататък вие и вашитс потомци ще я наричате Света Вода. Наистина, - продължи Божията Майка, - Господ освети водата в църквата и в извора. Тази вода много ползотворна за народа ви ще бъде - не само за твардичани, но и за всички българи и други хора от околните села. А ти, Георги, внимавай, както ти бе наредено от Гостите ти, посрещай с добра дума и с много здраве изпращай всеки, който ще дойде от тази вода глътка да глътне, очи да оплакне. Това аз ти казвам - Пресвета Богородица.

- И Господ така ми нареди, но аз откъде и как да позная кой вярва, а кой не вярва?

- Ние знаем кой вярва, а кой не вярва. Но да знаеш и ти: който болен дойде, но с вяра истинска - здрав ще си замини: А който без вяра дойде - какъвто е дошъл, такъв и ще си отиде, все едно, че ти, Георги, нито си го посрещал, нито си го изпращал. - Каза Тя и като погледна нагоре, попита, - а оня кръст там какъв ли е?

- Господен кръст,

- Значи, Той му е сайбията. А водата от там ли иде?

- Да, водата чак отгоре иде.

- А тука в долината този кръст какъв ли е?

- Този е на Спасителя Иисуса Христа…

- Значи, Той му е сайбията. А този кръст посред двора какъв е?

- Този е на Пресвета Богородица.

- Значи, Аз му Съм сайбията. И тука, на това място до този кръст голям Събор ще има...

- Пресвета Богородице, и Господ така ми каза - каза ми че на това място голям Събор ще има. Но какъв Събор ще е това? - Много хора ли ще се съберат, или църква голяма ще има тук?

- Но това, Георги, не е вече твоя работа. От далече хора ще дойдат и ще ти кажат какво ще стане, как ще бъде. Твоята работа е да оградиш това място с каменен дувар. Три аршина висок и аршин широк да е той, зер за душата ти няма място нито на този свят, нито на онзи.

- Пресвета Богородице, и Господ така ми нареди, но как аз да оградя това място - това е пътят по който изкарвам аз всяка сутрин добитъка на съселяните си на водопой. Твардичани ще ме пребият с камъни на това същото мяс-

то, ако го оградя и затворя пътя на добитъка.

- Да, ще те мъчат, вижда се, твардичани. Но моли ги с добра дума и те ще се съгласят и ще го дадат - те са добри хора. Злите хора ще те упрекват и роптаят, а добрите ще те разберат и ще ти позволят да оградиш това осветено място. Й ще стане тъй, като по словата на Псалмопевеца:

Които са сеели със сълзи,

ще жънат с радост.

(Пс. 125:5).

Но ти внимавай, защото ще дойдат тука много хора и много полза от тази Света вода ще получат. Само посрещай и изпращай ги, хората. Който вярва - ще го приемаш, а който не вярва - не го посрещай.

- Пресвета Богородице, но откъде и как да позная кой вярва, а кой не вярва?

- Ние знаем кой вярва, а кой не вярва. Но да знаеш и ти: тази вода много ползотворна за народа ви ще бъде - не само за твардичани, но и за всички българи и други хора от околните селе. А ти, Георги, внимавай, както ти бе наредено от Гостите ти, посрещай с добра дума и с много здраве изпращай всеки, който ще дойде от тази вода глътка да глътне, очи да оплакне. Това аз ти казвам - Пресвета Богородица. - И Тя продължи. - Така, че ти, Георги, недей да седиш -време вече не остава, недей да мълчиш - излез навън и разправяй на мало и голямо, зер за душата ти няма място нито на този свят, нито на онзи и няма да има, ако мълчиш и бездей-ствуваш.

- Но кой ще ми повярва, Пресвета Богородице, - учудих се аз.

- Господ пътьом вселяваше вяра на малко и голямо. А заповедта My e тая да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед (1 Иоан. 3,23). И на теб тази вяра ще ти помогне. И да знаеш, Георги, да знаеш че ще дойде време и огън голям - на три аршина висок - ще изгаря земята. Да знаеш, че от този огън много хора с тази Света вода ще се спасят, Каза това Пресвета Богородица и ме попита, досега къде са се миели хората.

- Тука, на чешмата се миха всички.

- Но не бива така. Не трябва повече тук да се мият. Ти видя ли как направих Аз? - попитаме Тя и аз си спомних, че като си взе вода с кепчето, Тя излезе вън, поля на ръцете си и оми лицето си. - Затова недей да премълчаваш - казвай на мало и голямо, че не бива тука, пред Божия образ, всеки желаещ да се мие с тази Света вода, а да си взима с кепчетото си и да я изнася вън, и там да се омива дори и до кръста си. А който иска да се изкъпи целият... - каза Тя, -

чий е оня кръст там вънка?

- На Пресвета Богородица, - отговорих Й.

- Добре-де. Аз виждам там два улука, трябва да сложиш още един за да станат три, че който пожелае да се изкъпи целият, нека да се съблече чисто гол и да се изкъпи както го е майка родила. Аз на всеки ще му простя тъй, както майка на децата си прощава. - Привърши тя и взе, донесените от нея свещи угарки, подели ги и ми даде половината, - оставам ти тези свещи, Георги, за да ги палиш тука пред образа на Свети Великомъченик Георги Победоносец. Прощавай и да се сбогуваме. Аз ще си тръгвам. - Привърши тя и си замина.

Аз не я видях откъде тя дойде и реших да видя закъде ще отиде. Като излезе вън, тя тръгна по дясната страна на улицата в южна посока. По едно време, като се отдалечи, тя почна да се свежда пътьом, сякаш че събираше нещо. Аз си помислех: "Защо да не отида и да видя какво търси тя там..." И аз я стигнах. Виждам, тя разбутва камъни и събира недоизгоряли свещици, запалва ги и ги слага отново върху камъните. Тук-там понякога тя запалва и слага нови свещи.

- Пресвета Богородице, какви са тези свещи и защо ги запалваш тука?

- Това са стари християнски гробища. От ро-

довете на погребаните тука вече никой жив не е останал за да ги поминува, за да им запали по една свещ. Да, това са християнски гробища...

Като чух това, стреснах се и се събудих. Огледах се, сам съм у дома си. Нямаше я Пресвета Богородица. И никой наоколо нямаше. Вдигнах се и отидох на чешмата. След това - на онова място, където в съня ми Пресвета Богородица запалвалеше свещи. Видлх, че това място наистина приличаше на стари гробища. След няколко дни поканих двама-трима комшии и почнахме да разкопаваме стари гробове. Намирахме човеши кокали... Разбрахме, че това на-истина са били християнски гробища, защото погребенията тука са били извършени правилно - по християнски обичаи - с лице към Изток…

На това място сега се издига голям дьрвен кръст, а мястото наоколо бе осветено за Събор в деня на Света Троица.

Три години наред почна да се събира на това място и по това време много народ. И от други села свещеници участвуваха тогава е тези събори. Но сега поради променения нов календарен стил, могат да станат подобни събори, защото хората си отбелязват църковните празници по стар стил, а свещениците служат по нов стил.

Веднъж, рано сутринта на Св. неделя вдигнахме се, събудихме младите и ги изпратихме на църква. Аз съм останал у дома, седнал съм на лавицата и съм заспал...

СЪН ТРЕТИ.

Неочаквано се отвори вратата и влезе Пресвета Богородица. Изпогледна ме някак си строго и ми каза:

- Георги, Георги, защо седиш, защо мълчиш? Време съвсем не остана. Виж, комшиите из карали добитъка си на паша и се събрали на дернек, хортуват си. Иди и ги помоли, те ще ти помогнат. И започвайте...

Стреснах се аз, скочих и ми се стори, като ли че Я видях как си излезе от вратата. Излязох на улицата и видях, че комшиите изкарали са добитъка и седят на дернек. Наближих до тях, но не можах дума да продумам - сълзите ми не ми даваха. Те всички обърнаха очи към мене и ме запитаха, защо съм така разтревожен.

- Братя комшии, какво да правя, какво да сторя. Току-що ме изпъди от къщи Пресвета Богородица. Каза ми че сте се събрали на дернек. Така и ви заварвам. Много ви се моля, донесете на чешмата макар по някой-друг камък. Някои от тях обещаха, други премълчаха, трети ми казаха: "Бог да ти помага, но само утре заран ще ти донесем. А днес е Света неделя - не бива".

Със сълзи на очите си ги благодарих и се върнах у дома. На другия ден сутрин рано отидох на чешмата и видях - много камъни са стоварени наоколо. И до ден днешен не се знае кой точно от съселяните ми ги е докарал. А комшиите ми, които ми обещаха предишния ден, в неделя, почнаха да донасят камъни по обед...

От онази Св. неделя и досега повече пророчески сънища не съм сънувал. А от тогава, от оня понеделник започнахме по малко да строим. И построихме с общи сили църквичката. Прочу се от тогава чешмата – изцеряващата сила на водата й. И почнаха да идват и да прииждат, търсещи цяр хора, защото все по-често се случваше да се излекува, да намере ляк някой от страднитя.

През 1882 година от село Ивановка Българска пристигна баба Стефаница Лунгова. Преди това два пъти й се случваше да онемява, но докато не отпийнеше вода от извора на Свети Великомъченик Георги Победоносец, не можеше дума да продума. При последното си идване на извора през 1883 година, след като за трети път баба Стефаница Лунгова онемя, тя научава, че дядо Георги е починал предишния ден и още не е погребан. На придружаващите я с поглед тя обеснява, че иска да го види за последен път. И като влязоха в двора на починалия, онази няма баба като викна на глас, за учудване на всички, като започна да плаче та да нарежда - и откъде се взимаха онези думи! И чак след като погребаха дядо Георги на твардишките гробища, замина си и баба Стефаница у дома в село Ивановка Българска, като благодареше Бога и Пресвета Богородица, че е получила цяр от Света вода при извора "Св. вмчк. Георги Победоносец", намиращ се в село Твардица, Южна Бесарабия - (настоятели на църквичката при чешмата - Забунови).

КРАЙ НА МИТАРСТВАТА

НА ДЯДО ГЕОРГИ.

И пак продължава разказа, си дядо Георги.

След малко време, подир третия сън, взех че забраздих, както и е плана - от кръст до кръст направих бразда, която показва пътя, по който бе минал (в съня ми) Иисус Христос - от южната страна в посока към Запад. От църквата към Господен кръст, откъдето иде водата на извора "Свети Великомъченик Георги Победоносец", а оттам право на Север към кръста на Спасителя. От него пък право на Изток към църквата, която се вижда до сега.

Към кръста, който е посред двора, близо до църквата "Свети Великомъченик Георги Победоносец" на възвишено място в посока на Запад, което бе отредено за Голям Събор, бразда да направя не успях, защото дойде полицията и ме взе в участъка. Заплашваха ме с голямо наказание, защото съм хабял пашата, но аз помнех, думите па Пресвета Богородица, Която ми каза, че ще ме мъчат, а аз трябва да ги моля за помилване. Те ме заплашват, а аз ги моля-умолявам: - Вие сте наши хора, аз ваш аргатин - вие ще ми простите, - и те, като ме погълчаха, ме пуснаха.

На другата сутрин отидох пак на мястото и бързо завърших браздата. Но едва привърших, те пак дойдоха. Оковаха с вериги и пранги краката ми и ме поведоха. Доведоха ме в село, затвориха ме в участъка и седях аз там затворен цели три часа. По едно време се събраха на мегдана старците. Боже мой! Без малко не започнаха да ме бият - караха ми се, ругаха ме, колкото си щяха те. Дойде и селския староста. Мен, горкия, тръпки ме побиват. От нийде и от никого помощ не очаквах, за милост не се надявах. Но извикаме старостата, каза им да ме разковат и пуснат:

- Я да видим, няма ли да слуша ceгa!..

- Вие сте баща наш, на Вас се надяваме и на Вашата милост. Вие добре разбирате, че аз всичко това го правя не според своя акъл, но Божията воля не ме оставя. Затова занапред ви казвам, че не мога да не сторя нареденото ми от Гостите, трябва да го изпълня. Трябва да го изпълня, защото ми е наредено така, а не ли го изпълня всичко това, моята душа не ще има място нито на този, нито на онзи свят. Моля Ви, оставете ме за Бога! Боже, за каква ли не милост молих аз старостата!.. За нищо още не беше ме попитал той, нито нищо още не бе продумал, когато извика един наш твардичанин:

- Още ли, староста, ще го слушаш тоя?! Я му сложи оковите на краката!

Аз замълчах. Насъбраха се повече хора, започнаха да се шушукат, да се съветват. Един каза едно, друг - друго. Някой пак извика: "Заковете го, заковете го!". Подадоха прангите и ме оковаха.

- Къде е полицейския? - извика старостата.

- Пуснете го да си отиде у дома и повече нищо да не прави.

- Чуваш ли, какво казват хората? - пита ме старостата?

- Благодаря ви, добри хора, благодаря ви!.. - мърморя аз, - туй, което го правя, не го правя за мене си, но за цяло село и за целия свят. Както бе казано - много полза ще има народът ни - който дойде с голяма вяра в чисто сърдце, макар и да бъде болен, от каквато и да е болест - пак ще получи изцерение и здрав ще си замине...

- Бог да ти помага! Бог да помага, Георги! - извикаха хората. Тогава ме разковаха пак и ме пуснаха. А на другия ден ме повикаха и взеха подпис от мене, че няма да искам помощ повече от село.

- Но, благодаря на добрите хора - на твардичани, много ми помагаха по онова време. И на купкуйци благодаря който казаха: "Ако не дадат твардичани онова място, ние ще му дадем от нашето място". И така се узпокоиха твардичани... Благодаря на твардичани, благодаря и на купкуйци!..

ТУК ПРЕВЪРШИ РАЗКАЗА СИ

ДЯДО ГЕОРГИ ЗАБУНОВ.

На Георгъовден се състоя осветяването на църквичката. Участвуваха свещеникът отец Пе-тьр Казанаклиев, дъконьт отец Захари Шегев, клисарят Димитър Шегев и даскалът - епитроп отец Макаров.

Но…

Дока то в село беше един свещеник, делата вървяха добре. Не след около 15-ет години дойде в село още един свещеник - твардичанинът отец Тодор Влайков и дьлго време нямаше между тях дружба и съгласие. И макар, че по онова време имаше голям доход, завидеха един другиму, че този взел повече доход от другия. И яко заспориха. Та заради този спор и затвориха прихода. Дори накараха дядо Георги да свали иконите от църквичката. И ги качи той на тавана на къщата си. А на всички, който идваше и питаше, отговаряха, че е затворена църквичката.

Минаха така около три години…

Един ден, все по това време беше, през есента, дойде един човек със простички дрехи облечен, с чанта през рамото. Отиде направо при свещеника отец Петър да го помоли да дойде на чешмата, да му направи водосвет, че е бил болен. Но отец Петър му отказа и човекът дойде тогава право при нас. През това време чукахме папур (царевица). Той влезе в двора, поздрависа се с дядо Георги, поприказваха си (по руски). Ний свършихме работата си, сложихме каквото имаше на софрата. Той си взе малко хляб и помоли да отидем с него, да го заведем на чешмата. Не му отказахме. Поведохме го. Дядо Георги говореше с гостенина по-руски. Той се казваше Илия. Стигнахме до чешмата. Дядо Георги отвори църквичката и каза: «Заходи, Илийчо!» Илийчо се спря пред входа като вкопан и почна да пита дядо Георги, какво се е случило с тази наша прочута църквичка до изцеряващия извор, каде са куните (иконите)... Аз поначало мълчах, а след малко казах: "Каквото Бог дал... Куните са на тавана..." Илийчо помоли да му ги покажем. Върнахме се у дома. Той като видя иконите на тавана, сне калпака си и почна да се кръсти, да плаче и да нарежда:

- Господи, от кого Те скриха тука?! Тук няма турци, слава Богу! Всички тука са християни... - И почна да сваля иконите от таваня. И ги окачихме тогава иконите ние пак на мястото им.

А този човек беше донски казак, участник в боевете на Шипка, по име Илья Оленин…

Баба Ирина Руйчева (Забунова) от с. Твардица – правнучка на дядо Георги
Снимка – Борис Капнин

Старин Твардишки рькопис

размете, подреди, отредактира, преписа на книжовен български език

и за пръв път обнародва обществено-политическия

и литературно-публицистичния вестник

за съветските българи «РОДНО СЛОВО». Август. Лето 1990 г.

Набор и редактирование - СТУДИЯ «ПОСОХ».

Октябрь. 2010 г.