Българите от Твърдица, Молдова - част V

Русская версия »

Днес Твърдица е едно от най-развитите, перспективни и благоустроени села в Южна Молдова. Несъмнено Твърдица има с какво да учуди гостите си. Още при влизане в селото от двете страни на пътя радостно ги посрещат огромни розови букети. Центърът на селото е един от най-красивите в южните райони на страната. Тук впечатляващо се разпростира огромният Дворец на културата потънал лятно време в цветя. В градинката пред Двореца е поставен монумент на известния български революционер и апостол на България - Васил Левски. Наблизо се намира и селския парк, който винаги е подреден. За чистотата навсякъде се грижи специална бригада. В центъра на селото се намират и основните административни сгради, банката, библиотеката, поликлиниката, училището. В сградата на Двореца на културата с творческа дейност се занимават учениците от Музикалното училище, Музикалния колеж, който е филиал на Кишиневския музикален колеж. Учениците и випускниците на тези музикални заведения са естесвени носители и разпространители на българското народно творчество. Тук работят и преподават знанията си музиканти от България, Кишинев, местни музиканти. В Двореца на културата се намира и музеят на селото, завеждан от З.М.Язаджи, където се пазят ценни експонати от миналото. Отделно крило на Двореца заема Спортното училище. Функционират и други учреждения като детски градини (общо 4), магазини, болница. Едно от най-приятните места е Твърдишкият ресторант. На старото си място, но обновена е красивата кръстокуполна църква, в която проповядва отец Георгий.

За последните няколко години се осъществиха и някои отдавна планирани проекти. Строителството и пускането в ход на тухления завод, чиято стока е много търсена от потребителите. Също така е отворено и работи ново предприятие за разливане на алкохолни напитки "Винимпекс". Всичко това води до намаляване на безработицата и своевремено изплащане на заплати, което е един от основните проблеми на държавата. Радва твърдичаните и появата на местна телевизия, която веднъж седмично транслира програмата си на български език.

Липсата досега на пазар пораждаше голямо неудобство за местните жители, които при нужда трябваше да пътуват до съседния град или столицата. Сега този проблем не съществува. На търговците е отредено специално място за търговия. Радва и откриването на училище за шофьори, което спести всекидневното пътуване до съседния град на желаещите да получат шофьорска книжка. Всички тези постижения на твърдичаните привличат младежите и само малка част от тях напускат селото.

Запазени са и връзките с българите от самата България. Визитите и от двете страни продължават до днес. През есента на 1995 г. по време на визитата си в Молдова българският президент (тогава Желю Желев ) посети и Твърдица, където му беше оказан радушен прием от твърдичаните и от администрацията на селото в лицето на председателя на агрофирмата "Твърдица" П.М. Парликов и кмета П.Н. Митков. В речта си пред твърдичаните Желю Желев каза, че вижда тук една малка България.

Всяка година младежи от Твърдица заминават за България, където получават добри знания в различни специалности и след година от обучението си владеят в съвършенство българския литературен език. На студентите редовно се изплащат стипендии и се осигуряват общежития. Повечето от студентите имат много приятели сред българското население. Впоследствие част от твърдичаните се завръщат в Молдова, където работят по специалностите си и предават знанията си за българските традиции и език на местното население. Но част от тях остава в България, където ги привлича по-добрия начин на живот. Но тези, които се завръщат, заедно със своите връстници осъзнават, че в бъдеще славата на Твърдица, като голямо развито село, като културен кът в Буджака зависи от тях - дали ще съумеят да запазят постигнатото в тези трудни времена.


<< Част 4⇑ нагоре

9 коментара:

Анонимен каза...

Сайта е чудесен
Станка

Анонимен каза...

хороший сайт

Анонимен каза...

я весьма потресен историей моей Твардицы!! Спасибо!!!

IVAN PICHUROV каза...

Особено много съм щастлив да видя такъв красив сайт за любимите ми хора от Твърдица в Молдова
Казвам се Иван Пичуров - живея и работя в гр.Смолян - България
Имах щастието 4 години да работя като преподавател в Музикалния колеж в Твърдица (2002-2006г.) и сега с особена любов си спомням за всичко преживяно там,за хората,за приятелите,с които всеки ден бяхме заедно.Благодаря им от все сърце за всичко,което правеха за мен. Наистина всеки,който се срещне с тези хора ще усети топлината и богатата душевност на ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ
С голяма болка разбрах за смъртта на председателя на агрофирмата П.М. Парликов.Това е човека,който успя да превърне това село в райско кътче,село с български традиции което стана пример за подражание не само от българските села в Молдова,но и от всички общности.
Тук е мястото да изразя възхищението си и от директора на Музикалния Колеж - Ала Викторовна Кара.Тя е молдованка,но дори и в България рядко съм срещал толкова истинска БЪЛГАРКА Надявам се дълги години да остане като ръководител на мястото,което истински заслужава.
Желая всеки да има възможност да общува и да се докосне до тези ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ,от които можем да се учим и възпитаваме ние които живеем в България

Adeli каза...

Razbira se, saita e interesen zastoto vseki tvardi4anin kato go pogledne vse edno si e bil na gosti udoma. Nai-ve4e mi haresa statiata na I.Krukovskaia-mnogo opisatelna i to4na- prosto jiva kartinka na vsekidnevieto v naseto selo. No, uvajaemi administrator, ne vi li se vijda 4e vaseto-"vnimanie-da se izbegnat zlonamerenite komentari"- zvu4i malko,meko kazano, po stalinski. Eto kakva e Tv. hubava i to4ka, drugo na jelaia da slusam. Niama spor-Tvarditata ni e super. No! Jivota e hubav kogato ima razli4ni mneniaq pone spored men e taka . I edno malko pojelanie-pove4e emotsii v saita. Naprimer,izvestni na vsi4ki realni humoristi4ni slu4ki ot jivota na nasite saseliani, stanali krilati frazi rodeni tam.Tova sasto sazdava toplina. Ako napravite nesto takova -obestavam da napisa i az niakoia. Ili moje da napisite-opisite kak se praznuva Babin Den, hlopka i sas snimki...Nesto ot jivota na tantsovite formatsii- kade sa patuvali, kakvo postignali- pak saprovodeno sas snima4en material. Za koleja otdelno, za skolata otdelno. za tova kak stavat srestite sas zavarselite u4ilisteto. Da sravnite mladejda ot predi 10-20 i t.n. god i dnesnata. Mnogo nesta moje da podobriat saitaa, koito nesamnenno si e ok, pone zatova 4e niama drug podobenza Tv. nasia Otets Georgii, bezporno, sasto si e super li4nost, bdiasta za moralnia oblik na seloto ni. Moje otdelna statia i za tserkvata. A svadbite ne zaslujavat li otdelno vnimanie?!...-traditsii, napavane da saotvetstvat darovite i, ne dai si boje, da e po zle ot sasedskata. Eto ti i za Tatiana Georg. moje da napisite... tuk moje i da ne se saglasis s men, uv. admine, no i pe4alnata strana na dnesnoto vsekidnevie - tova 4e po4ti ot vsiako semeistvo ima niakoi po gurbet, sastyo moje da se otrazi- v ktaia na kraistata -takav e jivota -pastar- a ne samo bonboneno-rozov. Navsiakade e taka i vav Balgaria i drugade- 40veka tarsi na4ini za po-dobar jivot i v tova niama nisto sramno. A razli4no- ne zna4i zlo. Nadiavam se da vi dopadnat niakoi idei, da si gi prerabotite i da imate uspesni rezultati v raznoobraziavaneto na saita.Uspehi i vsi4ko dobro.

Administrator каза...

Уважаеми Adeli, мерси за Вашия обективен коментар. Ще си позволя лек пояснителен otgowor на Вашите критики и предложения.

Adeli: No, uvajaemi administrator, ne vi li se vijda 4e vaseto-"vnimanie-da se izbegnat zlonamerenite komentari"- zvu4i malko,meko kazano, po stalinski.
Админ: Колкото и да звучи по сталински, това е нещо НАЛОЖИТЕЛНО, понеже още по време на разработването на сайта всякакви автоматизирани роботи публикуваха коментари с препратки към сайтове, които могат да навредят на компютъра Ви инсталирайки злонамерен софтуер от различен характер без Вашето позволение. Премахването на такъв софтуер понякога отнема доста време и нерви. Нещото, което не искам да се случва на посетителите на сайта за Твърдица. Такива коментари продължават постояно да се публикуват включително и от регистрирани потребители. Последно да вмъкна, че аз НЕ мога да променям текста на коментарите, единствено мога или да ги публикувам или да ги изтрия. И мога да Ви уверя, че досега съм изтривал единствено и само злонамерени коментари.


Adeli: I edno malko pojelanie-pove4e emotsii v saita. Naprimer,izvestni na vsi4ki realni humoristi4ni slu4ki ot jivota na nasite saseliani, stanali krilati frazi rodeni tam. Tova sasto sazdava toplina. Ako napravite nesto takova -obestavam da napisa i az niakoia ...
А защо Вие да не сте първият, който ще напише това. Щом имате идеята - реализирайте я. А аз с удоволствие ще създам нов раздел и ще я публикувам. Сигурен съм, че ще с това ще ентусиазирате и другите. В уводния текст за сайта изрично съм написал:
Ако някой може да предостави допълнителна информация за Твърдица и твърдичаните, както и снимки, ще съм много благодарен. Нека всички твърдичани заедно направим един интересен сайт за Твърдица и хората, които заслужават да бъдат познавани в целия свят. Електроната поща е: tvarditsa@gmail.com
Това НЕ е моят сайт. Това е сайта на всички твърдичани и в разработването му дотук са участвали(някои продължават активно да участват) почти 20 човека. Всякакви предложения са повече от добре дошли, а ако към тези предложения има и материал, който да може да се публикува ще е страхотно. Предполагам сте забелязали, че авторството също се спазва. Идеи има всякакви, реализацията им е по-трудният момент.

Сайта съществува от около 1 месяц и постояно се обновява. Надявам се с общи усилия да направим този сайт едно още по-приятно място, в което да се разхождаме все едно сме си удома, макар и виртуално.

Поздрави и със здраве.

mib каза...

Здравейте на всички, посетили този сайт! Аз съм една от авторите на публикуваните на сайта материали и мога да твърдя, че съм запозната доста отблизо с проекта за създаването на сайта и неговата реализация. Излишно е да казвам, че идеята е страхотна...реализацията й обаче изисдква не само възможности да се направи един сайт, а и необходимото за това време. Днес ние всички сме забързани в нашето ежедневие и, сякаш, сме повече навити да прочетем нещо за родната ни Твардица, отколкото да отделим от ценното си време, за да напишем един откъс...Подобно на администратора, призовавам всички, които имат желание, да обогатят сайта с информация и снимки. Наскоро случайно попаднах на сайта на друго българско село - Паркани (Приднестровие). Ако го разгледате, ще се убедите, че нашия сайт с нищо не отсъпва от другия, въпреки че няма тази финансова подкрепа, която има парканския сайт. Само от нас зависи доколко ще успеем да развием идеята!
Що се отнася до самото село Твърдица, всеки, израснал там, знае колко е хубаво у дома! А онези, които милеят за българите извън границите на България - отидете в Твърдица, за да видите не само модернизацията и отпечатъците на социалистическото време, но и поразителното запазване на родовата памет, българските традиции и култура, въпреки резултатите от асимилацията и глобализацията. На вас поне не ви трябват визи! И накрая, но не и на последно място...Браво на Администратора за усилията и живия интерес към проекта. Убедена съм, че много читатели мисленно му благодарят за съществуването на този сайт!

Стойчо Стойчев каза...

Изпълнен съм със състрадание за това което са преживели дедите ви! Моят баща също беше прокуден бежанец от Източна (Одринска) Тракия. Колко много мъка е имало и има по българската земя. Но тя е много красива, с красиви планини и красиво море: http://www.eu.primorsko2.com

Анонимен каза...

Много готина работа, браво! Моля ви, запознайте ни и със историята на други български селища от Бесарабия.